Много слънца, светят в безкрая
Хиляда лица, никой във рая
Стотици луни, хвърлят ми сянка
Поспрели вълни, унесени в дрямка
Бетонна стена, разделя земята
Греховна вина, продира душата
И чакам там пак, да ми сепнеш покоя
Ти си на всеки друг бряг, но не и на моя…
1 comment:
tastes more like longing than a mere depression ;-)
wellcome to the world of you say, tell the whole world, it is listening.
поне оттук нататъка може да има само облизване...
it hears you....
(blink)
Post a Comment